Apr 12, 2013, 4:02 PM

00.00 часа 

  Poetry
1378 4 14

По тънкия ръб между вчера и утре

луната без шум се процежда.

Сънува светът сгушен в своето вътре

надежда, надежда, надежда.

 

Сънуват тревите, сънуват цветята

на бялата пролет копнежа.

И рукнала лава сънува скалата

в една вулканична надежда.

 

Един кратък миг, в който аз все се будя.

Така съм устроен изглежда…

И губя, и губя, и губя, и губя

последното късче надежда.

© Владо All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??