12 апр. 2013 г., 16:02

00.00 часа 

  Поэзия
1380 4 14

По тънкия ръб между вчера и утре

луната без шум се процежда.

Сънува светът сгушен в своето вътре

надежда, надежда, надежда.

 

Сънуват тревите, сънуват цветята

на бялата пролет копнежа.

И рукнала лава сънува скалата

в една вулканична надежда.

 

Един кратък миг, в който аз все се будя.

Така съм устроен изглежда…

И губя, и губя, и губя, и губя

последното късче надежда.

© Владо Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??