12 abr 2013, 16:02

00.00 часа 

  Poesía
1379 4 14

По тънкия ръб между вчера и утре

луната без шум се процежда.

Сънува светът сгушен в своето вътре

надежда, надежда, надежда.

 

Сънуват тревите, сънуват цветята

на бялата пролет копнежа.

И рукнала лава сънува скалата

в една вулканична надежда.

 

Един кратък миг, в който аз все се будя.

Така съм устроен изглежда…

И губя, и губя, и губя, и губя

последното късче надежда.

© Владо Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??