Самотата - като керван

                    С каменни сенки...

                    Влачи четирите конски опашки

                    По безмилостния ход на времето

                    Искала е

                    Да прегризе стоманеното въже

                    На лекомислената безкрайност

                    Бясно

                    Тича и препуска

                    С черните коне по ръба на огледалото

                    В крилат змей да се превърне