Самотата - като керван
С каменни сенки...
Влачи четирите конски опашки
По безмилостния ход на времето
Искала е
Да прегризе стоманеното въже
На лекомислената безкрайност
Бясно
Тича и препуска
С черните коне по ръба на огледалото
В крилат змей да се превърне
© Янко Всички права запазени