16 мар. 2010 г., 20:21

* * * 

  Поэзия
435 0 0

 

 

                    Самотата - като керван

                    С каменни сенки...

 

 

                    Влачи четирите конски опашки

                    По безмилостния ход на времето

                    Искала е

                    Да прегризе стоманеното въже

                    На лекомислената безкрайност

 

 

                    Бясно

                    Тича и препуска

                    С черните коне по ръба на огледалото

                    В крилат змей да се превърне

© Янко Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??