От сенките на всяка мъка
се появява любовта.
Тъжна и сломена е отново тя.
Лицето ù прилича -
на изгасваща църковна свещ.
Очите ù чернеят и днес.
Оставена е да се скита,
излъгана е пак.
Ръцете ù са все едно -
шепа прах.
Телцето ù красиво -
сега е бледо, сиво. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up