24 sept 2009, 20:12

* * * 

  Poesía
694 0 0
От сенките на всяка мъка
се появява любовта.
Тъжна и сломена е отново тя.
Лицето ù прилича -
на изгасваща църковна свещ.
Очите ù чернеят и днес.
Оставена е да се скита,
излъгана е пак.
Ръцете ù са все едно -
шепа прах.
Телцето ù красиво -
сега е бледо, сиво. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ПесимисТкаТа Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??