* * * * * * * *

Jul 26, 2008, 8:56 AM

Poetry » Other

964 0 29

С ръцете си подпрях небето -
да не падне върху мен...
Сега звезда си - ярко светиш
и нощта превръщаш в ден.
Внезапно времето бе спряло
хода си неумолим...
Сега си птица снежнобяла,
бдяща над съня ми син.
Застина скръб непоносима
в необятна тишина...
Сега си, майчице любима,
лъч любяща светлина. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

* * * * * * * *

Want to read more?

Random works