Jul 26, 2008, 8:56 AM

* * * * * * * * 

  Poetry » Other
923 0 29

С ръцете си подпрях небето -

да не падне върху мен...

Сега звезда си - ярко светиш

и нощта превръщаш в ден.

 

Внезапно времето бе спряло

хода си неумолим...

Сега си птица снежнобяла,

бдяща над съня ми син.

 

Застина скръб непоносима

в необятна тишина...

Сега си, майчице любима,

лъч любяща светлина.

 

                                   Осем години без (с) теб...

© Вилдан Сефер All rights reserved.

Author has locked rating.
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??