* * * * * * * *

26.07.2008 г., 8:56 ч.

Поезия » Друга

968 0 29

С ръцете си подпрях небето -
да не падне върху мен...
Сега звезда си - ярко светиш
и нощта превръщаш в ден.
Внезапно времето бе спряло
хода си неумолим...
Сега си птица снежнобяла,
бдяща над съня ми син.
Застина скръб непоносима
в необятна тишина...
Сега си, майчице любима,
лъч любяща светлина. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

* * * * * * * *

Искате да прочетете повече?

Предложения