26 jul 2008, 8:56

* * * * * * * * 

  Poesía » Otra
924 0 29

С ръцете си подпрях небето -

да не падне върху мен...

Сега звезда си - ярко светиш

и нощта превръщаш в ден.

 

Внезапно времето бе спряло

хода си неумолим...

Сега си птица снежнобяла,

бдяща над съня ми син.

 

Застина скръб непоносима

в необятна тишина...

Сега си, майчице любима,

лъч любяща светлина.

 

                                   Осем години без (с) теб...

© Вилдан Сефер Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??