Nov 7, 2010, 8:56 PM

* * * 

  Poetry
541 0 2

Забравена от Бога,

във нежна самота обвита,

измислих си живот -

реших, че мога да обичам.

 

И в своя илюзорен свят

притихнала стопих се.

Ала под напора на вятъра

крилата свои аз изгубих.

 

Летяла някога високо,

усетих болката да падна на земята.

От другата страна на леденото огледало

почувствах как душата моя си отива.



 

© Ивелина All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Искам аз на своите рамене
    твоята болка да поема.
    Да имам сили аз да излекувам
    твоите пречупени криле...
  • Тези думи тотално ме грабнаха!Чувството тук е много плътно.
Random works
: ??:??