MrN (Ивелина)
5 2
7.11.2010 г., 20:56 ч.

* * * 

  Поезия
565 0 2

Забравена от Бога,

във нежна самота обвита,

измислих си живот -

реших, че мога да обичам.

 

И в своя илюзорен свят

притихнала стопих се.

Ала под напора на вятъра

крилата свои аз изгубих.

 

Летяла някога високо,

усетих болката да падна на земята.

От другата страна на леденото огледало

почувствах как душата моя си отива.



 

© Ивелина Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Искам аз на своите рамене
    твоята болка да поема.
    Да имам сили аз да излекувам
    твоите пречупени криле...
  • Тези думи тотално ме грабнаха!Чувството тук е много плътно.
Предложения
: ??:??