Поздравявам Биляна Русева, с която наскоро се запознах.
Очевидно е, че ти си вулкан от емоции, трудно откриваем в гъсталака на джунглата на Софийския университет. След като малко се просълзих от публикуваните две есета и доста стихотворения, които случайно открих в интернет, предлагам ти, приятел, и на любезната публика също едно (единственото) стихотворение, непреработвано откакто е написано.
Напред Биляна, напред поете!
***
Да върна времето мечтая аз.
Да мога щастието да опитам.
Не зная аз такава дума,
но трябва ли да спра да питам?
Защото чувствата голям ли си не питат,
а карат ме с усмивка крива да се смея,
че пусти думи тъй и не намирам,
душата лесно да излея.
Кога разбрах дали ти нося щастие?
Кога опора бях, поне веднъж?
Сърце ми само глухо си мълчеше
- затуй плачи сега, какво ти беше?!
А помниш ли, две думи казвал съм,
във първия интимен наш момент
и за нещастие, оказва се,
че утре ще ги крия само в мен.
Животът е за който знае да живее,
виж, пролет е - нощеска славей пя!
но чувствата не тръгват си от мене,
а тлеят бавно - чак ще изгоря.
Тя идва сутрин... пак ли ме наднича?
Забързвам крачка - тя веднъж не спря.
И вечер тежко ме повлича,
ще кажа: болка се нарича тя.
И чувам те какво ми казваше -
"Не мога лесно да се примиря,
че лесно ти е да ми кажеш:
Прекъсваме, защото вече не търпя!"
Малцина пускал съм от тези,
които търсят във живота ми участие.
Нескромно искам свойта теза да развия:
Щом болка има, значи имало е щастие.
02.05.2006 г.
Мисля, че мнозина са преживели това, което малцина са разбрали, а единици са написали. Поздрав за всички поети от сайта!
Прости ми, тази вечер съм настроена меланхолично.