Поздравявам Биляна Русева, с която наскоро се запознах.

Очевидно е, че ти си вулкан от емоции, трудно откриваем в гъсталака на джунглата на Софийския университет. След като малко се просълзих от публикуваните две есета и доста стихотворения, които случайно открих в интернет, предлагам ти, приятел, и на любезната публика също едно (единственото) стихотворение, непреработвано откакто е написано.

Напред Биляна, напред поете!

***

Да върна времето мечтая аз.

Да мога щастието да опитам.

Не зная аз такава дума,

но трябва ли да спра да питам?

Защото чувствата голям ли си не питат,

а карат ме с усмивка крива да се смея,

че пусти думи тъй и не намирам,

душата лесно да излея.

Кога разбрах дали ти нося щастие?

Кога опора бях, поне веднъж?

Сърце ми само глухо си мълчеше

- затуй плачи сега, какво ти беше?!

А помниш ли, две думи казвал съм,

във първия интимен наш момент

и за нещастие, оказва се,

че утре ще ги крия само в мен.

Животът е за който знае да живее,

виж, пролет е - нощеска славей пя!

но чувствата не тръгват си от мене,

а тлеят бавно - чак ще изгоря.

Тя идва сутрин... пак ли ме наднича?

Забързвам крачка - тя веднъж не спря.

И вечер тежко ме повлича,

ще кажа: болка се нарича тя.

И чувам те какво ми казваше -

"Не мога лесно да се примиря,

че лесно ти е да ми кажеш:

Прекъсваме, защото вече не търпя!"

Малцина пускал съм от тези,

които търсят във живота ми участие.

Нескромно искам свойта теза да развия:

Щом болка има, значи имало е щастие.

02.05.2006 г.

Мисля, че мнозина са преживели това, което малцина са разбрали, а единици са написали. Поздрав за всички поети от сайта!