Поздравявам Биляна Русева, с която наскоро се запознах.
Очевидно е, че ти си вулкан от емоции, трудно откриваем в гъсталака на джунглата на Софийския университет. След като малко се просълзих от публикуваните две есета и доста стихотворения, които случайно открих в интернет, предлагам ти, приятел, и на любезната публика също едно (единственото) стихотворение, непреработвано откакто е написано.
Напред Биляна, напред поете!
***
Да върна времето мечтая аз.
Да мога щастието да опитам.
Не зная аз такава дума,
но трябва ли да спра да питам?
Защото чувствата голям ли си не питат,
а карат ме с усмивка крива да се смея,
че пусти думи тъй и не намирам,
душата лесно да излея. ...