В подлеза млад музикат
свири зад своята шапка.
И дребни монети валят,
като ноти разстреляни падат.
Свири китара измъчена,
проскимтява гладна хармоника.
Ах, ти, музико моя, напъпила
върху пръстите на бездомника!
Няма думи по тебе да шият
и не могат придворни поети.
В тебе плаче езикът на бедния,
взел за жена немотията. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up