28 mar 2009, 17:41
* * *
В подлеза млад музикат
свири зад своята шапка.
И дребни монети валят,
като ноти разстреляни падат.
Свири китара измъчена,
проскимтява гладна хармоника.
Ах, ти, музико моя, напъпила
върху пръстите на бездомника!
Няма думи по тебе да шият
и не могат придворни поети.
В тебе плаче езикът на бедния,
взел за жена немотията.
В теб се смее лудият от квартала
и покръства играчките дървени.
... А в сълзата му чиста узрява
само обич и прошка на тръгване...
© Валентина Йотова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
с харпията!
-
Хубаво, песимистичен отзвук на реалност. Красив замисъл, музика, бездомност, асоциите които навяваш са: Какво става с нас? Къде отиваме или се връщаме от никъде? Хареса ми!
-
"... А в сълзата му чиста узрява
само обич и прошка на тръгване..." !!
Хареса ми стиха!
Поздрави! -
Много ми хареса!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
