* * *

28 мар. 2009 г., 17:41

Поэзия

844 0 4

В подлеза млад музикат
свири зад своята шапка.
И дребни монети валят,
като ноти разстреляни падат.
Свири китара измъчена,
проскимтява гладна хармоника.
Ах, ти, музико моя, напъпила
върху пръстите на бездомника!
Няма думи по тебе да шият
и не могат придворни поети.
В тебе плаче езикът на бедния,
взел за жена немотията. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

* * *

Искате да прочетете повече?

Предложения