* * *

Feb 3, 2008, 11:37 AM

Poetry » White poetry

793 0 3

Надеждата ни тича босонога
по островърхите тополи.
Там, под отреченото небе,
което ни замеря с камъни.
Разлиствам спомени и си мечтая
за падащи звезди.
Лицето ти под оголелите тополи ме гледа
и ми казва тихо: "Сбогом..."
2.02.08

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

* * *

Want to read more?

Random works