Feb 3, 2008, 11:37 AM

* * * 

  Poetry » White poetry
707 0 3
 

Надеждата ни тича босонога

по островърхите тополи.

Там, под отреченото небе,

което ни замеря с камъни.

Разлиствам спомени и си мечтая

за падащи звезди.

Лицето ти под оголелите тополи ме гледа

и ми казва тихо: "Сбогом..."

2.02.08

 

© Валери Първанов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??