* * *

3 feb 2008, 11:37

Poesía » Versos blancos

792 0 3

Надеждата ни тича босонога
по островърхите тополи.
Там, под отреченото небе,
което ни замеря с камъни.
Разлиствам спомени и си мечтая
за падащи звезди.
Лицето ти под оголелите тополи ме гледа
и ми казва тихо: "Сбогом..."
2.02.08

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

* * *

Искате да прочетете повече?

Propuestas