Надеждата ни тича босонога
по островърхите тополи.
Там, под отреченото небе,
което ни замеря с камъни.
Разлиствам спомени и си мечтая
за падащи звезди.
Лицето ти под оголелите тополи ме гледа
и ми казва тихо: "Сбогом..."
2.02.08
© Валери Първанов Все права защищены
Много съм впечатлена!
с обич и възхищение.