*
* *
Запълвам дупките в стената на живота,
не спя, посрещам всеки идващ миг с охота.
Оглозгвам го до кости, сякаш е последен
и го зазиждам там да си почива кротко.
*
* *
Звездата се отронва от небесното дърво,
отива си от нас едно човешко същество.
Те ще се срещнат в пътя към небитието
и ще си кажат нещо, но ще чуем ли какво? ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up