*

                             *        *

Запълвам дупките в стената на живота,

не спя, посрещам всеки идващ миг с охота.

Оглозгвам го до кости, сякаш е последен

и го зазиждам там да си почива кротко.

                                  *

                             *        *

Звездата се отронва от небесното дърво,

отива си от нас едно човешко същество.

Те ще се срещнат в пътя към небитието

и ще си кажат нещо, но ще чуем ли какво?

                                  *

                             *        *

Не свършил още най-прекрасния си стих,

приятелю, поете, накъде потегляш ти?

Сбогуваме се тихо, без да кажем нищо...

Една сълза след теб остава да блести...