***

Dec 3, 2019, 6:28 PM

Poetry » Phylosophy

463 6 7

С анекдоти и поеми,
прозата си сме окичили,
че напук на вълче време,
по човешки сме обичали.
И нещата всъщност прости,
са в основата на сложното,
глад духовен, суша, пости...
Вярваме и в невъзможното.
Очилата ни ли? Цветни,
но с отенъци на сивото.
И в душите си поети,
сме праханът...И огнивото...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Невзрачна поема

pastirkanaswetulki

Poetry » Other

Нейната шапка не е от небе,
тя е женица невзрачна.
Има си погледа син и боде
алчната сянка на здрача.
Носи в косите си пепел от страх, ...

2019-12-03T09:28:24+02:00 703 8 28

***

Want to read more?

Random works