3.12.2019 г., 18:28 ч.

*** 

  Поезия » Философска
460 6 7
С анекдоти и поеми,
прозата си сме окичили,
че напук на вълче време,
по човешки сме обичали.
И нещата всъщност прости,
са в основата на сложното,
глад духовен, суша, пости...
Вярваме и в невъзможното.
Очилата ни ли? Цветни,
но с отенъци на сивото.
И в душите си поети,
сме праханът...И огнивото...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Нейната шапка не е от небе,
тя е женица невзрачна.
Има си погледа син и боде
алчната сянка на здрача.
Носи в косите си пепел от страх, ...
  702  28 
Предложения
: ??:??