Dec 3, 2019, 9:28 AM  

Невзрачна поема 

  Poetry » Other
706 8 28
Нейната шапка не е от небе,
тя е женица невзрачна.
Има си погледа син и боде
алчната сянка на здрача.
Носи в косите си пепел от страх,
те затова са сребристи.
Смее се в сиво и нейният смях
само тъгата разлиства.
Спира до църквата. После седи
дълго на пейка самичка.
Сякаш на ум пасианси реди,
пита съдбата за всичко. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Панайотова All rights reserved.

***
С анекдоти и поеми,
прозата си сме окичили,
че напук на вълче време,
по човешки сме обичали.
И нещата всъщност прости, ...
  463 
Random works
: ??:??