Морето пак притихва в моите нозе.
И аз стоя пред него чиста -
със душата на дете.
Чайка вяло маха със криле,
хоризонта мами с непознати светове.
А аз зная, че докато нося късче синьо
във очите и сърцето,
МОРЕТО в мене нивга няма да умре!
© Силфида All rights reserved.