Apr 2, 2014, 2:51 PM

...... 

  Poetry » Other
453 0 0

Мисълта за мрака ме прониза,

в непрогледност, изоставена, лежах

и някаква противна близост

с леден полъх ме скова.

Здушавах се, пропадах в отчаяние

в неистов и прикрит протест,

бях в безпомощното състояние

на дух осиротял, без чест,

без воля и надежда,

а в сълзите личеше отражение

на идеали, които с красота подвеждат,

така познах света - духовно поражение.

© Ирена Стоянова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??