Мисълта за мрака ме прониза,
в непрогледност, изоставена, лежах
и някаква противна близост
с леден полъх ме скова.
Здушавах се, пропадах в отчаяние
в неистов и прикрит протест,
бях в безпомощното състояние
на дух осиротял, без чест,
без воля и надежда,
а в сълзите личеше отражение
на идеали, които с красота подвеждат,
така познах света - духовно поражение.