2.04.2014 г., 14:51 ч.

...... 

  Поезия » Друга
501 0 0
Мисълта за мрака ме прониза,
в непрогледност, изоставена, лежах
и някаква противна близост
с леден полъх ме скова.
Здушавах се, пропадах в отчаяние
в неистов и прикрит протест,
бях в безпомощното състояние
на дух осиротял, без чест,
без воля и надежда,
а в сълзите личеше отражение
на идеали, които с красота подвеждат,
така познах света - духовно поражение.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирена Стоянова Всички права запазени

Предложения
: ??:??