* * *

Dec 3, 2008, 11:04 PM

Poetry

665 0 0

С изправена глава
върви сега.
Това, което причини,
вече не й личи.
Всичко ще цъфти
пред нейните очи,
слънце ще огрява
нейните коси.
Сърцето пак тупти.
Душата отново жива е.
Пълна пак с красиви дни.
Вързоп от живи мигове.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

* * *

Want to read more?

Random works