* * *

3 dic 2008, 23:04

Poesía

664 0 0

С изправена глава
върви сега.
Това, което причини,
вече не й личи.
Всичко ще цъфти
пред нейните очи,
слънце ще огрява
нейните коси.
Сърцето пак тупти.
Душата отново жива е.
Пълна пак с красиви дни.
Вързоп от живи мигове.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

* * *

Искате да прочетете повече?

Propuestas