* * *

3.12.2008 г., 23:04 ч.

Поезия

666 0 0

С изправена глава
върви сега.
Това, което причини,
вече не й личи.
Всичко ще цъфти
пред нейните очи,
слънце ще огрява
нейните коси.
Сърцето пак тупти.
Душата отново жива е.
Пълна пак с красиви дни.
Вързоп от живи мигове.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

* * *

Искате да прочетете повече?

Предложения