55
Есента, във вихрен водовърт,
дървото на Живота бясно брули...
Рано е за среща с тебе - Смърт,
но късно за въздушните ми кули!
Раздавах хляб... И Времето във мен...
А трябваше ревниво да ги пазя,
оставил къс за утрешния ден.
Да бъда жив!... И гладен да не лазя...
Ах, как жадувах онзи небосклон,
от хоризонта... Тайно му намигах...
Политнал бих от тъжния балкон, ...