ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)
290 5934
30 авг. 2015 г., 18:04

55 

  Поэзия » Философская
1308 2 23

 

 

                   55

 

 

Есента, във вихрен водовърт,

дървото на Живота бясно брули...

Рано е за среща с тебе - Смърт,

но късно за въздушните ми кули!

 

Раздавах хляб... И Времето във мен...

А трябваше ревниво да ги пазя,

оставил къс за утрешния ден.

Да бъда жив!... И гладен да не лазя...

 

Ах, как жадувах онзи небосклон,

от хоризонта... Тайно му намигах...

Политнал бих от тъжния балкон,

но винаги до перилата стигах...

 

Вятъра не впрегнах във хомот...

Падах... Ставах... Като във гротеска...

Днес, близко съм до теб - Живот!

Утре?... Ще съм по-далеч от днеска...




© АГОП КАСПАРЯН Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Още едно стихотворение намери своя завършек в прекрасен клип и отново благодарение на Катя Попова!Споделям го с вас...Бъдете здрави!!!

    https://www.youtube.com/watch?v=WWGven3wLGE&feature=youtu.be
  • Браво! Пишеш като вълк, не... като два вълка...
  • “Разсъдливият човек може да направи само това, което може да направи, a честният човек - само това, което е длъжен да направи.” Жозе Саниал-Дюбеи
  • Каквото и да кажа ще е малко!
  • Възхищавам се на таланта ти от сърце, но ти това си го знаеш Поздрави!!!
  • Здравей, Агоп! Винаги си ми бил любимец! Много красив стих!
  • Защото вълчото у теб никога не лази,
    комата свит от днес ,утре други да нахрани.
    И не е късно. Не! Кулите в зеница пазил,
    отново да издигнеш от вълчите си рани...
    Благодаря за искрената поезия!
  • Истинско и хубаво!!!
  • здравей, Мите!
    лимитът ми за полети през този живот, май свърши, затова ще я караме пеша, братле...
    важното е да стареем като катедрали, а не като галоши!
    но пък и това не е съвсем вярно...
    изпращам ти репликата.
    бъди жив и здрав, както и всички поспрели се при мене!!!

    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=227019
  • Приятелю,
    перилата на тъжния балкон
    няма вечно да ни пречат.
    Ще дойде време за летеж
    а днес да повървиме пеш...
    Здравей, Агоп! Удоволствие е винаги, когато те чета. Надявам се, че и ако някога поседнем заедно, ще е същото...
  • Харесах и те поздравявам,за невероятното стихо,в което така прекрасно си описал състоянието на човека през различните етапи от живота му.Вярно,че се изнизва, като перушина през пластовете на вятъра,но си заслужава да се живее!
  • Равносметка!
    Силни думи, Вълчо! Силни и много истински!
  • благодаря на всички, намерили време да посетят скромната ми страничка...
    бъдете здрави!!!
  • Късно е за въздушни кули, но без тях какво ни остава? Чувала съм, че човеците мечтаят и се надяват до последния си дъх! Много хляб, ако си раздал, няма как да лазиш...Много силно!
  • ...!!!
  • Невероятно силен и истински стих!
    Поздравления!
  • Творба като предчувствие, Агоп! Подсети ме за една сентенциална констатация: "Радвайте се на днешния ден, защото той е винаги по-хубав от утрешния!" Поздравление за толкова хубавия стих!
  • Близък до мен стих.
    Често преминавам през подобни размисли и се питам

    Днес, близко съм до теб - Живот!
    Утре?... Ще съм по-далеч от днеска...

    Поздрави!
  • Дву вълчи Приятелю,
    не смирявай неизписаното.
    На многая лета... По-близо до Живота.
    Както досега!
  • Докосваща творба...
  • Равносметка на изминали години...
    Присъединявам се към пожеланията на Роси!
  • Ех, Аги, наборе... Толкова ми е близко изразеното в творбата ти.
    "Раздавах хляб... И Времето във мен..."
    Не си раздавал напразно и има още много да раздаваш...
    Поздравления и чакам още чудесни стихотворения!
  • Аги!
Предложения
: ??:??