***

Aug 27, 2018, 5:59 PM

Poetry

813 1 2

В края на щастието е тъгата –
протегнала е сухите си клони
и потиска спомена за лятото
донесло усмивка на лицето
Младо, мило и наивно.
По пролетните клепки бе
полепнал захарният прах
на щастливото очакване
а днес от него в останал
засъхнал спомен от
кълбото захарен памук.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

***

Want to read more?

Random works