svetli4ka (Светлана Димитрова)
49 20
27 авг. 2018 г., 17:59

*** 

  Поэзия
716 1 2

В края на щастието е тъгата –

протегнала е сухите си клони

и потиска спомена за лятото

донесло  усмивка на лицето

Младо, мило и наивно.

По пролетните клепки бе

полепнал захарният прах

на щастливото очакване

а днес от него в останал

засъхнал спомен от

кълбото захарен памук.

© Светлана Димитрова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??