***

27.08.2018 г., 17:59 ч.

Поезия

788 1 2

В края на щастието е тъгата –
протегнала е сухите си клони
и потиска спомена за лятото
донесло усмивка на лицето
Младо, мило и наивно.
По пролетните клепки бе
полепнал захарният прах
на щастливото очакване
а днес от него в останал
засъхнал спомен от
кълбото захарен памук.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

***

Искате да прочетете повече?

Предложения