бялатишина
136 124
Jul 1, 2017, 3:31 PM

* 

  Poetry » Phylosophy
288 0 1

И след толкова години, 
инкрустирали ме с белези, 
след мечти – така летливи, 
уморявам се от себе си. 

 

Мойте мисли, мойте страсти, 
мойте спомени и мъки. 
С нетърпение за щастие
аз сама зазиждам пътя. 

 

Като в някакъв затвор 
всичко свое е верига. 
А през стенното стъкло
невъзможно е да видя. 

© All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??