бялатишина
136 124
1.07.2017 г., 15:31 ч.

* 

  Поезия » Философска
286 0 1

И след толкова години, 
инкрустирали ме с белези, 
след мечти – така летливи, 
уморявам се от себе си. 

 

Мойте мисли, мойте страсти, 
мойте спомени и мъки. 
С нетърпение за щастие
аз сама зазиждам пътя. 

 

Като в някакъв затвор 
всичко свое е верига. 
А през стенното стъкло
невъзможно е да видя. 

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??