бялатишина
136 124
1 июл. 2017 г., 15:31

* 

  Поэзия » Философская
287 0 1

И след толкова години, 
инкрустирали ме с белези, 
след мечти – така летливи, 
уморявам се от себе си. 

 

Мойте мисли, мойте страсти, 
мойте спомени и мъки. 
С нетърпение за щастие
аз сама зазиждам пътя. 

 

Като в някакъв затвор 
всичко свое е верига. 
А през стенното стъкло
невъзможно е да видя. 

© Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??