Колко умно ме учеха: умната!
Сам повтарях под път и над път.
Ама пак да се върнем на думата.
Който чул.
Кой не чул – прав му път.
Че животът е краднати мигове.
От смъртта, от нощта – да е ден!
Закъде без надежда?
Заникъде.
И със нея – не знам накъде.
И забравяш кое му е умното,
като всичко е пепел и дим. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up