30.01.2010 г., 14:00 ч.
* * *
Колко умно ме учеха: умната!
Сам повтарях под път и над път.
Ама пак да се върнем на думата.
Който чул.
Кой не чул – прав му път.
Че животът е краднати мигове.
От смъртта, от нощта – да е ден!
Закъде без надежда?
Заникъде.
И със нея – не знам накъде.
И забравяш кое му е умното,
като всичко е пепел и дим. ...
Сам повтарях под път и над път.
Ама пак да се върнем на думата.
Който чул.
Кой не чул – прав му път.
Че животът е краднати мигове.
От смъртта, от нощта – да е ден!
Закъде без надежда?
Заникъде.
И със нея – не знам накъде.
И забравяш кое му е умното,
като всичко е пепел и дим. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Райчо Русев Всички права запазени
Предложения
-
-
Заспиваш ли? Аз тази нощ самотна съм във мрака, пак вперила невиждащи очи. Горкото ми сърце химера ч...
-
Записах се на курс по Лицемерие и най-напред научих грозна истина – в емоциите кредит на доверие не ...
-
Без теб ще опустее моят свят, без твоите слова ще оглушея, ще търся обич, сякаш прося хляб и сили ще...
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
