* * *

30 ene 2010, 14:00

Poesía » Otra

732 0 6

Колко умно ме учеха: умната!
Сам повтарях под път и над път.
Ама пак да се върнем на думата.
Който чул.
Кой не чул – прав му път.
Че животът е краднати мигове.
От смъртта, от нощта – да е ден!
Закъде без надежда?
Заникъде.
И със нея – не знам накъде.
И забравяш кое му е умното,
като всичко е пепел и дим. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

* * *

Искате да прочетете повече?

Propuestas