* * *

Jun 18, 2009, 9:47 AM

Poetry » Other

498 0 0

Две детски сърчица – утринни слънца.
Устремно, припряно – събличат си съня.
С зората си намигват, с росата се накичват,
перлен смях разхвърлят и с обич се обличат.
Всяко бърза първо – деня си да разлисти.
Мама да е негова - белите да намисли.
Да надбяга тати, да усмихне Бога.
Силен - да опази - кода на живота!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

* * *

Want to read more?

Random works