18 jun 2009, 9:47

* * * 

  Poesía » Otra
432 0 0

Две детски сърчица – утринни слънца.

Устремно, припряно – събличат си съня.

С зората си намигват, с росата се накичват,

перлен смях разхвърлят и с обич се обличат.

 

Всяко бърза първо – деня си да разлисти.

Мама да е негова - белите да намисли.

Да надбяга тати, да усмихне Бога.

Силен -  да опази -  кода на живота!

 

 

© Варя Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??