* * *

18 jun 2009, 9:47

Poesía » Otra

496 0 0

Две детски сърчица – утринни слънца.
Устремно, припряно – събличат си съня.
С зората си намигват, с росата се накичват,
перлен смях разхвърлят и с обич се обличат.
Всяко бърза първо – деня си да разлисти.
Мама да е негова - белите да намисли.
Да надбяга тати, да усмихне Бога.
Силен - да опази - кода на живота!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

* * *

Искате да прочетете повече?

Propuestas