varq2
25 results
Весел Смешко пак завя,
белотата си – разстла.
Дружки търси за игра,
прекалил бе със студа.
Даже Снежко разигра. ...
  431 
Мелодия на устните ми – скрита тишина…
Ритъмът на мислите ми – бавен валс в нощта.
Времето в косите ми – мека топлина.
Думите в очите ми – гола слепота!
  649 
Гората мълчеше, стаена като пред буря. Странна тишина…
Само облаците бързаха да обгърнат звездичките си и да им разкажат приспивната си приказка, но това беше непосилно за тази вечер. Нито една не искаше да спи. Играта на криеница им харесаше, а и тишината долу изостряше любопитството им до полуда.. ...
  886 
Ден като ден –
един от всички други в годината,
но ти брои дъха,
открехва огледалото,
закърпва душата. ...
  527 
Тъгата вали – из ведро.
Насища суграшица мислите.
Надеждата - пепел на вятъра.
Тъмнеят искри във очите ми.
Но ето, не спряла от дни, ...
  568 
Отиде си, без да си кажем сбогом.
Но Бог е вече с теб, нали?
Не вярваше в това!
Отиде си безгласно,
защото силен бе гласът в живота ти. ...
  570 
Камъче, камъко!
Кой, къде и кога
прероди в теб моята топла душа?
Как ме превърна във сянка
покорна, желана и хладна. ...
  466 
Танцуват музите
Горещниците властват!
Утробата на слънцето прелива…
от нежност, чувственост и болка.
Гори дъхът ни - ...
  711 
Дъжд като олово.
Болка като в Ад.
Крехки сили –
вкоренили
нежния му цвят. ...
  479 
Две детски сърчица – утринни слънца.
Устремно, припряно – събличат си съня.
С зората си намигват, с росата се накичват,
перлен смях разхвърлят и с обич се обличат.
Всяко бърза първо – деня си да разлисти. ...
  430 
Навън и в мен вали -
дъждът от каменни отломки.
От седем дни - не спи,
Ваятелят на форми
изронва спомени - болят ...
  680 
Навън и в мен вали
дъждът от каменни отломки -
от седем дни - не спи
Ваятелят на форми.
Изронва спомени - болят ...
  568 
Някой почука, но сърцето - залостено.
Настоя да отключи - ключът е ръждив.
Изруга несръчността си
и тръгна да търси
друга - ...
  541 
Минзухарчета-пендари, слънцето сте сбрали.
Пътьом сте се пръснали - наниз кехлибари.
Мънички ръчички, боцнати с иглички.
Сбират обичта си във букет-жълтички.
Сънени кокиченца, още във пижами - ...
  1538 
Кокиченце мило,
къде си се родило?
В градинката на мама.
Все още си с пижама?
Отвори очички снежни. ...
  2220 
Да викаш насън?
Да си в усмирителна риза?
Да си палач на чужда любов!
От съня ще се събудиш.
И ризата си ще разкъсаш. ...
  578 
Не унивай, любов! Закъсняваш - извинително.
Младостта е с предимство и то - уважително.
Аз ще чакам зад ъгъла, какво ми остава?
Уютно се чувствам над моята клада.
Ще се храня със спомени. Ще подреждам мечти. ...
  481 
Ти като капчица с пролетния дъжд дойде
и бързо се превърна в наводнение.
Заля сърцето, мислите, душата ми,
като след бурно корабокрушение.
Потъвах, плувах, дишах присекулно ...
  484 
Прости ми, че те губих цял живот.
Не знаех що е обич дадена от Бог.
Обичах те неземно, но човешки.
Изплетох нишката със много грешки.
Усмивката ти - моят изгрев беше. ...
  579 
Добро да бъде утрото и силно,
че дълъг ден повело е след себе си.
Нощта погълнало е умъдряло
и щедро ръси дъжд от прелести.
Добър да бъде и денят, ...
  526 
Ирония е нашата съдба…
но друга ний си нямаме.
Иронията е във нашата душа,
защото я създаваме.
Половинвековна вярност ...
  653 
Вървях изправена и горда,
окриляна от твоите очи.
Не се страхувах, че ще падна,
защото чувствах, че до мен си ти.
Вървяхме двама, после още двама - ...
  753 
Какво е да се чувстваш цял,
без ръбче в сферата на времето?
Какво е да загубиш половинката
и да приемаш болката в безвремието.
Обръщаш се назад, напред, навсякъде ...
  755 
"Когато часовникът спи
и стрелките се прегръщат" -
безвремието бди и с дъх ни обгръща.
Когато свещичка догаря с пламък от Рая,
часовникът плахо отмерва безкрая. ...
  568 
23 ноември
Ден с първи сняг, наметнал изтощената природа,
охлаждащ страстите на лятото житейско,
запяващ дълга, тиха зимна ода,
за съдбата на детето ноемврийско. ...
  633  10 
Random works
: ??:??