* * *

Jan 1, 2018, 10:33 PM 2018-01-01T22:40:38+02:00

Poetry » Phylosophy

1589 5 13

Животът ни – частица от пророчество –
неспирно отброяващ часовете,
изгубва се сред вечните планети
след мислите – задъхани поточета.
Но в тази бездна – глъхнеща, огромна –
сам глътчица за себе си ще искам
на вярата от счупената стомна,
преди да утоля душата с истини.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

* * *

Want to read more?

Random works