1 ene 2018, 22:33  

* * * 

  Poesía » Filosófica
1471 5 13

 

 

Животът ни – частица от пророчество –

неспирно отброяващ часовете,

изгубва се сред вечните планети

след мислите – задъхани поточета.

 

Но в тази бездна – глъхнеща, огромна –

сам глътчица за себе си ще искам

на вярата от счупената стомна,

преди да утоля душата с истини.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Велико!
  • И тук си ненадминат, Мариане! Силни аплодисменти!
  • Глътка вяра, глътка надежда, а другата дава всички истини. Прекрасен стих!
  • Хубаво!
  • "сам глътчица за себе си ще искам
    на вярата от счупената стомна,
    преди да утоля душата с истини."

    Много ми хареса!
  • С малко думи, колко много си успял да кажеш!
    Докосна ме, Мариан... Поздравление!
  • Честита нова година Аплодисменти Мариане!
  • ЧНГ, Марияне! Хубаво си го написал! Всяка дума има смисъл и място в този стих! Много щастие ти желая!
  • Честита Нова Година! Красив стих.
  • Великолепен стих, Мариане! Прибавям го към любимите... Запазѝ винаги тази жажда за вяра и истина! Честита Нова година, приятелю! Бъди здрав, много щастлив и вдъхновен! Бог да те благослови!
  • За много години, Мариан!
    И все така се оповавай на истините в живота!
  • Честита Нова Година, Мариан!
    Поздравления за хубавия стих!
    Добавям в любими!
  • Аплодисменти!
Propuestas
: ??:??