1 янв. 2018 г., 22:33  

* * * 

  Поэзия » Философская
1588 5 13
Животът ни – частица от пророчество –
неспирно отброяващ часовете,
изгубва се сред вечните планети
след мислите – задъхани поточета.
Но в тази бездна – глъхнеща, огромна –
сам глътчица за себе си ще искам
на вярата от счупената стомна,
преди да утоля душата с истини.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены

Предложения
: ??:??